Над тях придърпа облак слънцето,

но те дори не забелязаха –

те се целуваха.

И птица със пера най-пъстри

крила помаха над главите им,

но те дори не забелязаха  –

те се целуваха.

И катеричка слезе от дървото,

огледа ги и после бързо

в разлистените клони тя се шмугна,

но те дори не забелязаха –

те се целуваха.

Едва, когато кестен се търкулна

и неговият път приключи във нозете им,

те отлепиха устни...

Учудени, край себе си погледнаха...

Защо учудени са аз се чудя:

във въздуха стопи се пухкавият облак,

незнайно накъде криле размаха птицата,

сред клоните пък катеричката скри се...

Единствено със любопитство

кафяво кестенче се взира в тях...