Nov 27, 2016, 10:23 AM

***

527 0 0

 

Над тях придърпа облак слънцето,

но те дори не забелязаха –

те се целуваха.

 

И птица със пера най-пъстри

крила помаха над главите им,

но те дори не забелязаха  –

те се целуваха.

 

И катеричка слезе от дървото,

огледа ги и после бързо

в разлистените клони тя се шмугна,

но те дори не забелязаха –

те се целуваха.

 

Едва, когато кестен се търкулна

и неговият път приключи във нозете им,

те отлепиха устни...

 

Учудени, край себе си погледнаха...

 

Защо учудени са аз се чудя:

във въздуха стопи се пухкавият облак,

незнайно накъде криле размаха птицата,

сред клоните пък катеричката скри се...

Единствено със любопитство

кафяво кестенче се взира в тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...