Премина като вятър,
нежно лъхна покрай мен.
Бе кукла от театър,
която ме отнесе в плен.
Станах аз самия кукла -
играчка в твоите ръце.
И съдбата - подла фукла,
подари ти моето сърце.
Обеща ми да си нежна.
Да ме галиш със лъчи.
***
Но остана сянка от копнежа
и спомен само да горчи.
Подарих ти моето сърце
за едната нежна букла.
Бях играчка в твоите ръце -
превърнах се във кукла.
Но освободих се аз от плен.
Напуснах жалкия театър.
Сега чакам - прероден,
от юг да повее вятър...
© Георги Все права защищены