Днес, макар че е неделя,

Рая е на курс в „Обеля“.

Нора сяда пак да учи,

че е вкъщи малко скучно.

Татко чака с трепет мача

и на новата задача

не отделя много време,

мама с плетивото дреме.

Нора пък не ще да трае

що тире е да узнае.

За късмет е тук от Того

братовчедът втори Гого.

Той голям е да играе,

но граматиката знае.

Учен е и титулуван,

млад професор хоноруван.

Той обаче се отнесе –

дълга лекция изнесе,

Нора нищо не разбира!

Мама го почерпи с бира –

да посмаже гласни струни

и да казва прости думи.

Уж тиретата – чертички,

лесно пишат се от всички,

но по видове са много.

– Цели три – ѝ каза Гого, –

Малко, средно и голямо.

– И дефис – допълни мама. –

Ала всъщност тъй наричат

малкото тире – за срички.

С него тъй са отделени

по- и най- и съкратени

думи: господин и доктор,

госпожа, а също – тип-топ.

В сложни думи полуслети

пак стои дефис напето.

Ако нещо уточняваш –

дългото тире поставяш.

Средното е заместител

на голямото и жител

на компютъра и нета –

пишем там с безброй тирета.

Всъщност няма нищо сложно,

с мама всичко е възможно.

Почне ли да обяснява –

сложното най-просто става.

Гостът записки набързо

води си в тефтер подвързан.

Може да е хоноруван,

но не знае да общува

с малките дечица Гого,

само със студенти в Того!