Днес, макар че е неделя,
Рая е на курс в „Обеля“.
Нора сяда пак да учи,
че е вкъщи малко скучно.
Татко чака с трепет мача
и на новата задача
не отделя много време,
мама с плетивото дреме.
Нора пък не ще да трае
що тире е да узнае.
За късмет е тук от Того
братовчедът втори Гого.
Той голям е да играе,
но граматиката знае.
Учен е и титулуван,
млад професор хоноруван.
Той обаче се отнесе –
дълга лекция изнесе,
Нора нищо не разбира!
Мама го почерпи с бира –
да посмаже гласни струни
и да казва прости думи.
Уж тиретата – чертички,
лесно пишат се от всички,
но по видове са много.
– Цели три – ѝ каза Гого, –
Малко, средно и голямо.
– И дефис – допълни мама. –
Ала всъщност тъй наричат
малкото тире – за срички.
С него тъй са отделени
по- и най- и съкратени
думи: господин и доктор,
госпожа, а също – тип-топ.
В сложни думи полуслети
пак стои дефис напето.
Ако нещо уточняваш –
дългото тире поставяш.
Средното е заместител
на голямото и жител
на компютъра и нета –
пишем там с безброй тирета.
Всъщност няма нищо сложно,
с мама всичко е възможно.
Почне ли да обяснява –
сложното най-просто става.
Гостът записки набързо
води си в тефтер подвързан.
Може да е хоноруван,
но не знае да общува
с малките дечица Гого,
само със студенти в Того!
© Мария Димитрова Всички права запазени