6 авг. 2013 г., 14:08

* * * 

  Поэзия
647 0 0
И ето наяве
моите страхове немислими са
и след времето мислите рими са.
Тъй жалки буболечките отвътре лазят си
и без живот отиват си. И кратките пътища диви са!
И грозните дни от днес красиви са.
Живея без посоката,
по стръмен път движа се.
Как тъй ще ви бъде по-ясно
без силите тъмните, сивите?
"Две вълни разбили се
в стената рисувана" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Все права защищены

Предложения
: ??:??