И ето наяве

моите страхове немислими са

и след времето мислите рими са.

Тъй жалки буболечките отвътре лазят си

и без живот отиват си. И кратките пътища диви са!

И грозните дни от днес красиви са.

Живея без посоката,

по стръмен път движа се.

Как тъй ще ви бъде по-ясно 

без силите тъмните, сивите?

"Две вълни разбили се

в стената рисувана"

Това не къде, а в гърдите ми намира се...

Ех, че изкуствено изглежда сега

във твойта разлепена глава

щастието като лилава стена.

И логика има си

стиха във филма си.

Бавно пристига, но бързо отива си

точката тайна

трайно самоизтрива се.