* * *
И ето наяве
моите страхове немислими са
и след времето мислите рими са.
Тъй жалки буболечките отвътре лазят си
и без живот отиват си. И кратките пътища диви са!
И грозните дни от днес красиви са.
Живея без посоката,
по стръмен път движа се.
Как тъй ще ви бъде по-ясно
без силите тъмните, сивите?
"Две вълни разбили се
в стената рисувана"
Това не къде, а в гърдите ми намира се...
Ех, че изкуствено изглежда сега
във твойта разлепена глава
щастието като лилава стена.
И логика има си
стиха във филма си.
Бавно пристига, но бързо отива си
точката тайна
трайно самоизтрива се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина димова Всички права запазени