И ето наяве
моите страхове немислими са
и след времето мислите рими са.
Тъй жалки буболечките отвътре лазят си
и без живот отиват си. И кратките пътища диви са!
И грозните дни от днес красиви са.
Живея без посоката,
по стръмен път движа се.
Как тъй ще ви бъде по-ясно
без силите тъмните, сивите?
"Две вълни разбили се
в стената рисувана"
Това не къде, а в гърдите ми намира се...
Ех, че изкуствено изглежда сега
във твойта разлепена глава
щастието като лилава стена.
И логика има си
стиха във филма си.
Бавно пристига, но бързо отива си
точката тайна
трайно самоизтрива се.
© Полина димова Всички права запазени