vodoleia (Мария)
210 5959
12 июн. 2013 г., 20:32

* * * 

  Поэзия
836 0 12

* * *

 

Загледах вчера крушата на двора -

прегърбена и с клони почернели.

Корона, натежала от умора,

виж - рони плодовете неузрели.

 

Подпряла тежко снага на дувара,

глава повдига слънцето да дири.

Не може вече, толкова е стара

и вятър даже в клоните не свири.

 

За нищо вече сила не остана,

не скърца с`зъби, нито се оплака.

Тъгува по стопанката засмяна,

години дълги тя не спря да чака.

 

Но вече се предаде на мъглите,

сломи я бавно мъката огромна.

От празнота чак до земята свита -

за нея пролетта е само спомен...

 


 

 

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??