29 апр. 2021 г., 09:15

...

839 0 0

Не чувствам колективно радостта,

бравурно не подвиквам с глас.

И общата смиреност е беда,

когато ни замесват с чужда квас.

Различни сме с мелодия една

от гайда и от клавесин.

Цъфтежът на цветята е в разкоша

на аромата им неповторим.

По своему се вписват в колорита

нюансите в света необозрим.

И хоризонтът става ниска кота,

с ръка го стигаме, ако вървим.

Интимно и в библейска самота

както при раждане и смърт,

избира всеки късче тишина

да се открие и досътвори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...