29 апр. 2021 г., 09:15

...

841 0 0

Не чувствам колективно радостта,

бравурно не подвиквам с глас.

И общата смиреност е беда,

когато ни замесват с чужда квас.

Различни сме с мелодия една

от гайда и от клавесин.

Цъфтежът на цветята е в разкоша

на аромата им неповторим.

По своему се вписват в колорита

нюансите в света необозрим.

И хоризонтът става ниска кота,

с ръка го стигаме, ако вървим.

Интимно и в библейска самота

както при раждане и смърт,

избира всеки късче тишина

да се открие и досътвори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...