Не чувствам колективно радостта,
бравурно не подвиквам с глас.
И общата смиреност е беда,
когато ни замесват с чужда квас.
Различни сме с мелодия една
от гайда и от клавесин.
Цъфтежът на цветята е в разкоша
на аромата им неповторим.
По своему се вписват в колорита
нюансите в света необозрим.
И хоризонтът става ниска кота,
с ръка го стигаме, ако вървим.
Интимно и в библейска самота
както при раждане и смърт,
избира всеки късче тишина
да се открие и досътвори.
© Христина Комаревска Всички права запазени