Apr 29, 2021, 9:15 AM

...

  Poetry
825 0 0

Не чувствам колективно радостта,

бравурно не подвиквам с глас.

И общата смиреност е беда,

когато ни замесват с чужда квас.

Различни сме с мелодия една

от гайда и от клавесин.

Цъфтежът на цветята е в разкоша

на аромата им неповторим.

По своему се вписват в колорита

нюансите в света необозрим.

И хоризонтът става ниска кота,

с ръка го стигаме, ако вървим.

Интимно и в библейска самота

както при раждане и смърт,

избира всеки късче тишина

да се открие и досътвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...