***
Знам, че някъде те има
и сипеш листопади във очите си.
Зная, че си там
и ме обичаш
повече от всичките си зими.
Но е някак непосилно
да вдишам толкоз невъзможности,
да бъда с теб и да те искам
повече от настояще...
повече от ежедневие...
Зная, че си там.
И те обичам може би по малко.
И преглъщам времеви пространства...
И съм уморена, гнила....
Зная, че те има.
Но няма как да влюбиш лято в зима.
Зная, че те има.
Някъде...
Някога...
Може би ще се превърна в пролет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Все права защищены
