Oct 6, 2010, 5:04 PM

***

776 0 2

Знам, че някъде те има

и сипеш листопади във очите си.

Зная, че си там

и ме обичаш

повече от всичките си зими.

Но е някак непосилно

да вдишам  толкоз невъзможности,

да бъда с теб и да те искам

повече от настояще...

повече от ежедневие...

Зная, че си там.

И те обичам може би по малко.

И преглъщам времеви пространства...

И съм уморена, гнила....

Зная, че те има.

Но няма как да влюбиш лято в зима.

Зная, че те има.

Някъде...

Някога...

Може би ще се превърна в пролет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

  • сигурно
  • Ей... и това ми харесва много... толкова преходно се разминаваме винаги... просто - несходства в характерите или ... пространство-времето :

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...