***

Oct 6, 2010, 5:04 PM

Poetry » White poetry

467 0 2

Знам, че някъде те има

и сипеш листопади във очите си.

Зная, че си там

и ме обичаш

повече от всичките си зими.

Но е някак непосилно

да вдишам толкоз невъзможности,

да бъда с теб и да те искам

повече от настояще...

повече от ежедневие...

Зная, че си там.

И те обичам може би по малко.

И преглъщам времеви пространства...

И съм уморена, гнила....

Зная, че те има.

Но няма как да влюбиш лято в зима.

Зная, че те има.

Някъде...

Някога...

Може би ще се превърна в пролет...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Laska (Ласка Александрова)

2011-05-13T18:38:55+03:00

сигурно
boromir (Боромир)

2010-11-05T02:51:36+02:00

Ей... и това ми харесва много... толкова преходно се разминаваме винаги... просто - несходства в характерите или ... пространство-времето :