30 нояб. 2016 г., 12:27

***

503 1 1

 

Единствено очите на влюбените

могат да открият любовта –

онзи лъч светлина,

режещ мрака на самотата...

Любовта връхлита внезапно –

като гръм ненадеен,

и сърцето обжарва дори.

А отива си тихо понякога:

Неуспял си наум да броиш

не от сто до едно –

от десет до нула.

 

Даже сърцето до смърт да кърви

от тебе самия зависи 

на сбогуване какво ще издумаш,

дали спомен красив ще запазиш...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прав си. От теб самия зависи. Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...