***
Единствено очите на влюбените
могат да открият любовта –
онзи лъч светлина,
режещ мрака на самотата...
Любовта връхлита внезапно –
като гръм ненадеен,
и сърцето обжарва дори.
А отива си тихо понякога:
Неуспял си наум да броиш
не от сто до едно –
от десет до нула.
Даже сърцето до смърт да кърви
от тебе самия зависи
на сбогуване какво ще издумаш,
дали спомен красив ще запазиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
