Единствено очите на влюбените
могат да открият любовта –
онзи лъч светлина,
режещ мрака на самотата...
Любовта връхлита внезапно –
като гръм ненадеен,
и сърцето обжарва дори.
А отива си тихо понякога:
Неуспял си наум да броиш
не от сто до едно –
от десет до нула.
Даже сърцето до смърт да кърви
от тебе самия зависи
на сбогуване какво ще издумаш,
дали спомен красив ще запазиш...
© Живодар Душков Всички права запазени