10 нояб. 2011 г., 10:20

***

872 0 2

Леден вятър ниже всичко живо.

Листа се ронят мъртви към покоя.

Свят, претрупан с миризма на сиво,

свят, претрупан с празнота.

Отдавна смисълът приключи му престоя.

Шумно е,

но аз във този свят,

не, не мога и не ще стоя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безстрашна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е само моя значи, тази тягостна съдба,
    откраднати парчета радост се топят.
    Свършва чашата ми с живата вода,
    моля се за помощ но сезоните мълчат...
    Поздрав най-сърдечен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...