10.11.2011 г., 10:20

***

874 0 2

Леден вятър ниже всичко живо.

Листа се ронят мъртви към покоя.

Свят, претрупан с миризма на сиво,

свят, претрупан с празнота.

Отдавна смисълът приключи му престоя.

Шумно е,

но аз във този свят,

не, не мога и не ще стоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безстрашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е само моя значи, тази тягостна съдба,
    откраднати парчета радост се топят.
    Свършва чашата ми с живата вода,
    моля се за помощ но сезоните мълчат...
    Поздрав най-сърдечен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...