10 nov 2011, 10:20

***

  Poesía » Otra
873 0 2

Леден вятър ниже всичко живо.

Листа се ронят мъртви към покоя.

Свят, претрупан с миризма на сиво,

свят, претрупан с празнота.

Отдавна смисълът приключи му престоя.

Шумно е,

но аз във този свят,

не, не мога и не ще стоя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Безстрашна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е само моя значи, тази тягостна съдба,
    откраднати парчета радост се топят.
    Свършва чашата ми с живата вода,
    моля се за помощ но сезоните мълчат...
    Поздрав най-сърдечен!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...