10 nov 2011, 10:20

***

  Poesía » Otra
871 0 2

Леден вятър ниже всичко живо.

Листа се ронят мъртви към покоя.

Свят, претрупан с миризма на сиво,

свят, претрупан с празнота.

Отдавна смисълът приключи му престоя.

Шумно е,

но аз във този свят,

не, не мога и не ще стоя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Безстрашна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е само моя значи, тази тягостна съдба,
    откраднати парчета радост се топят.
    Свършва чашата ми с живата вода,
    моля се за помощ но сезоните мълчат...
    Поздрав най-сърдечен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...