6 окт. 2020 г., 08:20

* * *

382 1 5

 

и думите са много къси

за дългия ни ден

измокрят ни въздишките

цветята потопени в синьо

над нас е само розовия облак

завивка за нощта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно ви благодаря, Кети, Младен, за отделеното внимание и породеното усещане!
  • Красива импресия!
  • Изящна и замисляща образност, вместена в 6 реда. Тя е и алегорична. "Думите са много къси за дългия ден", т.е. недостатъчни, за да го изразят пълноценно - като реалност. И всъщност всеки е един бездомник /завиващ се с одеялото на порозовелия от залеза облак/ треперещ пред неизвестността на нощта...

    Много ми хареса стиха ти и те поздравявам, Бояна! Ти твориш стойностна поезия.
  • Благодаря за докосването, Деа!
  • Нежно...💖

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...