6 окт. 2020 г., 08:20

* * *

377 1 5

 

и думите са много къси

за дългия ни ден

измокрят ни въздишките

цветята потопени в синьо

над нас е само розовия облак

завивка за нощта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно ви благодаря, Кети, Младен, за отделеното внимание и породеното усещане!
  • Красива импресия!
  • Изящна и замисляща образност, вместена в 6 реда. Тя е и алегорична. "Думите са много къси за дългия ден", т.е. недостатъчни, за да го изразят пълноценно - като реалност. И всъщност всеки е един бездомник /завиващ се с одеялото на порозовелия от залеза облак/ треперещ пред неизвестността на нощта...

    Много ми хареса стиха ти и те поздравявам, Бояна! Ти твориш стойностна поезия.
  • Благодаря за докосването, Деа!
  • Нежно...💖

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...