6.10.2020 г., 8:20

* * *

374 1 5

 

и думите са много къси

за дългия ни ден

измокрят ни въздишките

цветята потопени в синьо

над нас е само розовия облак

завивка за нощта

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ви благодаря, Кети, Младен, за отделеното внимание и породеното усещане!
  • Красива импресия!
  • Изящна и замисляща образност, вместена в 6 реда. Тя е и алегорична. "Думите са много къси за дългия ден", т.е. недостатъчни, за да го изразят пълноценно - като реалност. И всъщност всеки е един бездомник /завиващ се с одеялото на порозовелия от залеза облак/ треперещ пред неизвестността на нощта...

    Много ми хареса стиха ти и те поздравявам, Бояна! Ти твориш стойностна поезия.
  • Благодаря за докосването, Деа!
  • Нежно...💖

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...