28 июн. 2007 г., 00:48

* * *

1.4K 0 5

Пред света се изправих сама
и не знаех къде да отида.
Знаех само, че мойта съдба
е по-страшна от ледена зима.

Срещнах теб и в красивото твое лице
аз видях своя Принц от мечтите.
Пламна огън в мойто сърце
и огряха ни на любовното слънце лъчите.

Теб обичах и още обичам,
но ти не призна любовта ми.
Тези думи не от мъка изричам,
а от радост и обич!

Щастлива съм, че ти ме научи
да бъда сурова и твърда, храбра и смела.
Пред света сама се изправих
и сега пак самота аз получих.

юли 1998 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...