28 июн. 2007 г., 00:48

* * *

1.4K 0 5

Пред света се изправих сама
и не знаех къде да отида.
Знаех само, че мойта съдба
е по-страшна от ледена зима.

Срещнах теб и в красивото твое лице
аз видях своя Принц от мечтите.
Пламна огън в мойто сърце
и огряха ни на любовното слънце лъчите.

Теб обичах и още обичам,
но ти не призна любовта ми.
Тези думи не от мъка изричам,
а от радост и обич!

Щастлива съм, че ти ме научи
да бъда сурова и твърда, храбра и смела.
Пред света сама се изправих
и сега пак самота аз получих.

юли 1998 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...