Пред света се изправих сама
и не знаех къде да отида.
Знаех само, че мойта съдба
е по-страшна от ледена зима.
Срещнах теб и в красивото твое лице
аз видях своя Принц от мечтите.
Пламна огън в мойто сърце
и огряха ни на любовното слънце лъчите.
Теб обичах и още обичам,
но ти не призна любовта ми.
Тези думи не от мъка изричам,
а от радост и обич!
Щастлива съм, че ти ме научи
да бъда сурова и твърда, храбра и смела.
Пред света сама се изправих
и сега пак самота аз получих.
юли 1998 г.
© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados