Jun 28, 2007, 12:48 AM

* * *

  Poetry
1.4K 0 5

Пред света се изправих сама
и не знаех къде да отида.
Знаех само, че мойта съдба
е по-страшна от ледена зима.

Срещнах теб и в красивото твое лице
аз видях своя Принц от мечтите.
Пламна огън в мойто сърце
и огряха ни на любовното слънце лъчите.

Теб обичах и още обичам,
но ти не призна любовта ми.
Тези думи не от мъка изричам,
а от радост и обич!

Щастлива съм, че ти ме научи
да бъда сурова и твърда, храбра и смела.
Пред света сама се изправих
и сега пак самота аз получих.

юли 1998 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Аргирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...