7 июл. 2017 г., 07:09

* * *

1.1K 0 4

22

Днес много народ нещо пише и пише –

сиреч, много народ по любови въздиша,

та се питам не съм ли просто част от модела,

който сякаш тръби: „Пиша както си дишам“?

 

23

Когато си на кръстопът и трябва да решиш

в коя посока занапред ще продължиш,

спомни си, че е опит всяка твоя грешка –

върви по път избран, дори и да грешиш.

 

24

Цял живот на суета робуваш: „Какво ще кажат другите за мен?“

Ослушваш се и с фалш изпълваш наглед прекрасния си ден,

за да те видят, за да блеснеш в очите на безликата тълпа

и в края на живота си разбираш, че остарял си празен, изхабен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...