7.07.2017 г., 7:09

* * *

1.1K 0 4

22

Днес много народ нещо пише и пише –

сиреч, много народ по любови въздиша,

та се питам не съм ли просто част от модела,

който сякаш тръби: „Пиша както си дишам“?

 

23

Когато си на кръстопът и трябва да решиш

в коя посока занапред ще продължиш,

спомни си, че е опит всяка твоя грешка –

върви по път избран, дори и да грешиш.

 

24

Цял живот на суета робуваш: „Какво ще кажат другите за мен?“

Ослушваш се и с фалш изпълваш наглед прекрасния си ден,

за да те видят, за да блеснеш в очите на безликата тълпа

и в края на живота си разбираш, че остарял си празен, изхабен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...