Нощта лениво се протегна в пухеното си легло.
Надигна се. Приседна.
Слънчев лъч надничаше през тъмното стъкло.
Той палаво разбърка рошавите ù коси.
А, тя, прозина се и запърха със сънени ресни.
Добро утро! Отново е ден!
Ставай, Сънло! Ела с мен!
Чакат ни такива приключения!
Няма място за съмнение!
Тя обаче, не се е разсънила.
Не е изпила сутрешното си кафе.
Къде се е разбързало Слънцето! ...