27 ago 2013, 21:57

* * *

  Poesía
623 0 0

Нощта лениво се протегна в пухеното си легло.

Надигна се. Приседна.

Слънчев лъч надничаше през тъмното стъкло.

Той палаво разбърка рошавите ù коси.

А, тя, прозина се и запърха със сънени ресни.

Добро утро! Отново е ден!

Ставай, Сънло! Ела с мен!

Чакат ни такива приключения!

Няма място за съмнение!

Тя обаче, не се е разсънила.

Не е изпила сутрешното си кафе.

Къде се е разбързало Слънцето!

Май, с главата си не е добре!

Леглото я мамеше с пухкавата си мекота!

Слънцето едва се сдържаше, да не литне по света.

Тя не се почуди дълго. Махна вяло с ръка.

Отказа кафето и в леглото се навря.

Обви се до нослето. Сви се на кълбо.

Да върви където иска Слънчо!

Тя остава в мекото легло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...