27.08.2013 г., 21:57

* * *

619 0 0

Нощта лениво се протегна в пухеното си легло.

Надигна се. Приседна.

Слънчев лъч надничаше през тъмното стъкло.

Той палаво разбърка рошавите ù коси.

А, тя, прозина се и запърха със сънени ресни.

Добро утро! Отново е ден!

Ставай, Сънло! Ела с мен!

Чакат ни такива приключения!

Няма място за съмнение!

Тя обаче, не се е разсънила.

Не е изпила сутрешното си кафе.

Къде се е разбързало Слънцето!

Май, с главата си не е добре!

Леглото я мамеше с пухкавата си мекота!

Слънцето едва се сдържаше, да не литне по света.

Тя не се почуди дълго. Махна вяло с ръка.

Отказа кафето и в леглото се навря.

Обви се до нослето. Сви се на кълбо.

Да върви където иска Слънчо!

Тя остава в мекото легло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...