14 авг. 2007 г., 16:10

***

978 0 1

***

Ето ме отново, на дълъг път поела,
но накъде той води, няма как да знам.
Има светлина в края на тунела.
Ами, ако аз не искам да вървя натам?
Може би не търся избавление,
може би не искам да стигам до края.
Може пък да търся приключение,
а може и аз самата да не зная.
Дали изобщо има смисъл да се борим
срещу това, което неминуемо ще стане?
Мисля, няма за какво повече да спорим.
Да живеем сега, преди ужасът да ни обхване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НеЖнА и ДиВа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е! Поздравления! Най-много ми хареса това:

    Има светлина в края на тунела.
    Ами, ако аз не искам да вървя натам?

    Някак си напук на съдбата ти няма да вървиш в правилната посока. Яко

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...