Aug 14, 2007, 4:10 PM

***

Poetry

980 0 1

***

Ето ме отново, на дълъг път поела,
но накъде той води, няма как да знам.
Има светлина в края на тунела.
Ами, ако аз не искам да вървя натам?
Може би не търся избавление,
може би не искам да стигам до края.
Може пък да търся приключение,
а може и аз самата да не зная.
Дали изобщо има смисъл да се борим
срещу това, което неминуемо ще стане?
Мисля, няма за какво повече да спорим.
Да живеем сега, преди ужасът да ни обхване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miss_pretty (Няма значение)

Страхотно е! Поздравления! Най-много ми хареса това:

Има светлина в края на тунела.
Ами, ако аз не искам да вървя натам?

Някак си напук на съдбата ти няма да вървиш в правилната посока. Яко

2007-10-14T16:25:21+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0