14.08.2007 г., 16:10

***

976 0 1

***

Ето ме отново, на дълъг път поела,
но накъде той води, няма как да знам.
Има светлина в края на тунела.
Ами, ако аз не искам да вървя натам?
Може би не търся избавление,
може би не искам да стигам до края.
Може пък да търся приключение,
а може и аз самата да не зная.
Дали изобщо има смисъл да се борим
срещу това, което неминуемо ще стане?
Мисля, няма за какво повече да спорим.
Да живеем сега, преди ужасът да ни обхване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НеЖнА и ДиВа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е! Поздравления! Най-много ми хареса това:

    Има светлина в края на тунела.
    Ами, ако аз не искам да вървя натам?

    Някак си напук на съдбата ти няма да вървиш в правилната посока. Яко

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...