26 мар. 2025 г., 05:53

7#

342 0 0

Скоро пак ще дойде този ден 

В който бях роден 

И сякаш като приказка проклета 

Всеки път завърта се сюжета 

 

Всеки път около тази дата 

Аз намирам свободата 

Тя е хем красива ,

Хем трънлива 

 

Беше тя веднъж с морета в очите

Веднъж бяха и сламени косите

Помня и кафявите очи.

Но те мразени уви.

 

Ала не от мен нали 

А от собственика и

Аз не мразя някак си 

Това натъжава ме дори

 

Разсейвам се нали ? 

Но трудно е да се съсредоточи  

Ума когато знае 

Че го чакат поредните лъжи

 

Лежа за месец , два 

Веднъж даже и не спря.

До ден днешен да ме гони

Лъжата в ума.

 

Хубаво че сигурно е това,

тя за пореден път ще дойде 

А след нея 

Няма да остане и следа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Saint_Germain Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...