7#

Скоро пак ще дойде този ден 

В който бях роден 

И сякаш като приказка проклета 

Всеки път завърта се сюжета 

Всеки път около тази дата 

Аз намирам свободата 

Тя е хем красива ,

Хем трънлива 

Беше тя веднъж с морета в очите

Веднъж бяха и сламени косите

Помня и кафявите очи.

Но те мразени уви.

Ала не от мен нали 

А от собственика и

Аз не мразя някак си 

Това натъжава ме дори

Разсейвам се нали ? 

Но трудно е да се съсредоточи  

Ума когато знае 

Че го чакат поредните лъжи

Лежа за месец , два 

Веднъж даже и не спря.

До ден днешен да ме гони

Лъжата в ума.

Хубаво че сигурно е това,

тя за пореден път ще дойде 

А след нея 

Няма да остане и следа.