****

Какъв е смисълът да можем

да нарисуваме дъгата,

когато ти зазида  друмите,

а аз потърсих цвете за упойка.

Какъв е смисълът да можем

да полетиме до звездите,

когато аз се вричах в тебе,

а вените се вливаха с отрова.

Сънувах огън и чертаех полет.

Събирах ти цветя и в студ се гърчех.

Пиянството – една горчива сладост,

застла и дните с острите си тръни.

Да спра дотук е като мъртва зона.

Да искам... е като последно сбогом.

Прозорецът е счупен от натискане

и вече нямам хапчета за болка.

03.01.11г