19 мая 2011 г., 14:17

**** 

  Поэзия
679 0 0

 

****

 

Какъв е смисълът да можем

да нарисуваме дъгата,

когато ти зазида  друмите,

а аз потърсих цвете за упойка.

 

Какъв е смисълът да можем

да полетиме до звездите,

когато аз се вричах в тебе,

а вените се вливаха с отрова.

 

Сънувах огън и чертаех полет.

Събирах ти цветя и в студ се гърчех.

Пиянството – една горчива сладост,

застла и дните с острите си тръни.

 

Да спра дотук е като мъртва зона.

Да искам... е като последно сбогом.

Прозорецът е счупен от натискане

и вече нямам хапчета за болка.

 

03.01.11г

 

           

 

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??