19 may 2011, 14:17

****

  Poesía
1.2K 0 0

 

****

 

Какъв е смисълът да можем

да нарисуваме дъгата,

когато ти зазида  друмите,

а аз потърсих цвете за упойка.

 

Какъв е смисълът да можем

да полетиме до звездите,

когато аз се вричах в тебе,

а вените се вливаха с отрова.

 

Сънувах огън и чертаех полет.

Събирах ти цветя и в студ се гърчех.

Пиянството – една горчива сладост,

застла и дните с острите си тръни.

 

Да спра дотук е като мъртва зона.

Да искам... е като последно сбогом.

Прозорецът е счупен от натискане

и вече нямам хапчета за болка.

 

03.01.11г

 

           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...