****
1.1K
0
0
****
Какъв е смисълът да можем
да нарисуваме дъгата,
когато ти зазида друмите,
а аз потърсих цвете за упойка.
Какъв е смисълът да можем
да полетиме до звездите,
когато аз се вричах в тебе,
а вените се вливаха с отрова.
Сънувах огън и чертаех полет.
Събирах ти цветя и в студ се гърчех.
Пиянството – една горчива сладост,
застла и дните с острите си тръни.
Да спра дотук е като мъртва зона.
Да искам... е като последно сбогом.
Прозорецът е счупен от натискане
и вече нямам хапчета за болка.
03.01.11г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
