25 янв. 2012 г., 16:14

*** 

  Поэзия » Белые стихи
525 0 0

 

       Любовта е като море, в което вълните на болката се сменят с тези на щастието. В него можеш да плуваш безкрайно, но внезапно е възможно и да се удавиш...

 

 

  Не бива да се учудваш на нищо,

което става по Земята -

защото е мръсник късметът,

а грешница - душата.

 

Животът носи изненади! Не ги приемай

с озлобление! Те просто идват да покажат,

че всичките ни думи и дела

си имат своите последствия.

 

И ако искаш да прогледнеш

за хубавите му страни,

то трябва да преминеш първо

през много горест, обиди и лъжи!

 

Едва тогава ще успееш

да оцениш възможността

щастлив си колко, че живееш

и че познаваш любовта.

 

Понякога те наранява,

друг път те прави щастлив.

Но е нужно да вярваш в нея,

дори и когато боли...

 

А миговете най-прекрасни,

когато в огъня ú гориш -

живей ги, сякаш са последни

и на любовта благодари

 

затуй, че в този свят безбрежен

и в лудостта на този век

от съществото в твойта кожа

създала е щастлив човек!...

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??