maikata (Мая Тинчева)
200 408
22 июн. 2014 г., 23:56

* * * 

  Поэзия
461 0 1

Като змия денят се сви,

наместо опашка

след себе си повлече

и можене,

и искане,

и знаене...

И стана черен хоризонтът.

На прашния си път

стоя без път -

от толко думи

казани,

неказани,

прошепнати,

изсъскани,

о, боже,

тревяса моята пътека.

А господ се смили -

изсипа дъжд

и злобата отми -

сега съм цяла,

бяла,

чиста,

сега съм аз.

 

© Мая Тинчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??