Като змия денят се сви,
наместо опашка
след себе си повлече
и можене,
и искане,
и знаене...
И стана черен хоризонтът.
На прашния си път
стоя без път -
от толко думи
казани,
неказани, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация