maikata (Мая Тинчева) maikata (Мая Тинчева)
3 202
Jun 22, 2014, 11:56 PM

* * *

  Poetry
595 0 1

Като змия денят се сви,

наместо опашка

след себе си повлече

и можене,

и искане,

и знаене...

И стана черен хоризонтът.

На прашния си път

стоя без път -

от толко думи

казани,

неказани,

прошепнати,

изсъскани,

о, боже,

тревяса моята пътека.

А господ се смили -

изсипа дъжд

и злобата отми -

сега съм цяла,

бяла,

чиста,

сега съм аз.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0