maikata (Мая Тинчева)
200 408
Jun 22, 2014, 11:56 PM

* * * 

  Poetry
467 0 1

Като змия денят се сви,

наместо опашка

след себе си повлече

и можене,

и искане,

и знаене...

И стана черен хоризонтът.

На прашния си път

стоя без път -

от толко думи

казани,

неказани,

прошепнати,

изсъскани,

о, боже,

тревяса моята пътека.

А господ се смили -

изсипа дъжд

и злобата отми -

сега съм цяла,

бяла,

чиста,

сега съм аз.

 

© Мая Тинчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??