18 июл. 2008 г., 23:21

???

866 0 0
???

Какво ще направя с огъня,
който ден и нощ ме изгаря?
Какво ще запълни сърцето,
а тази бездна, която отваря?

Къде ще скрия сълзите,
надолу пълзящи по скулите?
Къде ще отидат въздишките -
моите и твоите, а думите?

Как ще си спомня усмивката -
аз не съм я забравяла?
Как друг ще галят ръцете ми,
щом теб съм с ласки дарявала?

Защо ще мръква нощта,
щом телата не са вече слети?

Защо ще идва денят,
а слънцето няма да свети?




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...