И ето, че се спуска пак нощта,
жигосана от хиляди звезди.
И тази тъй безсмислена луна,
когато ти до мен не си...
А утринната, чистата роса,
в която, зная, бос ще стъпваш ти...
Това са тихо плакани в нощта...
сълзи... от моите очи...
© Стефка Крушарова Все права защищены