4.06.2008 г., 20:45 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
497 0 2

И ето, че се спуска пак нощта,

жигосана от хиляди звезди.

И тази тъй безсмислена луна,

когато ти до мен не си...

А утринната, чистата роса,

в която, зная, бос ще стъпваш ти...

Това са тихо плакани в нощта...

сълзи... от моите очи...

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??