***

4.06.2008 г., 20:45 ч.

Поезия » Любовна

586 0 2

И ето, че се спуска пак нощта,
жигосана от хиляди звезди.
И тази тъй безсмислена луна,
когато ти до мен не си...
А утринната, чистата роса,
в която, зная, бос ще стъпваш ти...
Това са тихо плакани в нощта...
сълзи... от моите очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения