Jun 4, 2008, 8:45 PM

*** 

  Poetry » Love
536 0 2

И ето, че се спуска пак нощта,

жигосана от хиляди звезди.

И тази тъй безсмислена луна,

когато ти до мен не си...

А утринната, чистата роса,

в която, зная, бос ще стъпваш ти...

Това са тихо плакани в нощта...

сълзи... от моите очи...

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??