25 нояб. 2014 г., 16:53

***

1.1K 0 3

Не мълчи...

Ако е край, да бъде.

Имам нужда,

трябва ми да знам.

По-добре,

ако е вече късно,

излъжи, че искаш да си сам.

По-добре кажи...

че ще ти липсвам.

Излъжи ме, че е за добро.

Нека вярвам, 

че си ме обичал...

че била е

ненапразно

в сърцето цялата любов.

Или пък...

трябва да те мразя?

Но как?

Въобще не знам...

Уви.

И нямам смелост "Край" да кажа.

Не, нямам аз.

А ти...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уж всички мразим лъжата, а всъщност обичаме да ни лъжат по определени начини
    Нещата са сложни... А стихотворението е прекрасно
  • Приятно!
  • Много образно, усетих тъмната болка... браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...