25 нояб. 2014 г., 16:53

***

1.1K 0 3

Не мълчи...

Ако е край, да бъде.

Имам нужда,

трябва ми да знам.

По-добре,

ако е вече късно,

излъжи, че искаш да си сам.

По-добре кажи...

че ще ти липсвам.

Излъжи ме, че е за добро.

Нека вярвам, 

че си ме обичал...

че била е

ненапразно

в сърцето цялата любов.

Или пък...

трябва да те мразя?

Но как?

Въобще не знам...

Уви.

И нямам смелост "Край" да кажа.

Не, нямам аз.

А ти...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уж всички мразим лъжата, а всъщност обичаме да ни лъжат по определени начини
    Нещата са сложни... А стихотворението е прекрасно
  • Приятно!
  • Много образно, усетих тъмната болка... браво!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....