Не мълчи...
Ако е край, да бъде.
Имам нужда,
трябва ми да знам.
По-добре,
ако е вече късно,
излъжи, че искаш да си сам.
По-добре кажи...
че ще ти липсвам.
Излъжи ме, че е за добро.
Нека вярвам,
че си ме обичал...
че била е
ненапразно
в сърцето цялата любов.
Или пък...
трябва да те мразя?
Но как?
Въобще не знам...
Уви.
И нямам смелост "Край" да кажа.
Не, нямам аз.
А ти...?
© Любимата All rights reserved.
Нещата са сложни... А стихотворението е прекрасно