29 февр. 2020 г., 17:20

***

1.2K 0 0

тая дето плува в нощното небе,

за нея на децата казват –

ако силно се протегнеш ще я стигнеш,

аз я стигнах – беше топла, 

бавно ме обвзе,

безсмислено се лутах

преди да я докосна;

добър вечер, топла луна,

здравей отново,

момиче от сто сънища...

***

и със бели стихове

не ще предам оная красота,

още помня я нощта –

падаше звезда,

чаках...

добър вечер, падаща звезда,

здравей отново,

момиче от сто сънища,

също като нощното небе

красиво ще блестиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...