Feb 29, 2020, 5:20 PM

*** 

  Poetry » Love, Landscape, White poetry
887 0 0

тая дето плува в нощното небе,

за нея на децата казват –

ако силно се протегнеш ще я стигнеш,

аз я стигнах – беше топла, 

бавно ме обвзе,

безсмислено се лутах

преди да я докосна;

добър вечер, топла луна,

здравей отново,

момиче от сто сънища...

***

и със бели стихове

не ще предам оная красота,

още помня я нощта –

падаше звезда,

чаках...

добър вечер, падаща звезда,

здравей отново,

момиче от сто сънища,

също като нощното небе

красиво ще блестиш.

© Филип Филипов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??