тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе,
безсмислено се лутах
преди да я докосна;
добър вечер, топла луна,
здравей отново,
момиче от сто сънища...
***
и със бели стихове
не ще предам оная красота,
още помня я нощта –
падаше звезда,
чаках...
добър вечер, падаща звезда,
здравей отново,
момиче от сто сънища,
също като нощното небе
красиво ще блестиш.
© Филип Филипов Всички права запазени