4 окт. 2012 г., 16:11

***

424 0 0

В тази спяпа нощ, 
когато мракът е вече пристъпил,
аз губя своята мощ
и се надявам идният ден да пристъпи.

Денят бе зъл, мрачен
и пълен с разочарования.
А въздухът, така прашен, 

пробужда в мен стенания.

Защо Земята е толкова мръсна
и хората гледат да са като нея,
но не се чувствам длъжна
тяхната песен и аз да запея.

Гледам аз да съм добра
с моите дружки,
а те ми забиват нож в гърба
и от мен остават само стружки.

Така се въртял светът -

едни обичат, други мразят

и забравят те смеха,

заети своите нужди да пазят.

Скъпи хора, променете се,
вие не виждате доброто,

защото пътя му пак е заел

"Негово величество - злото"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Мънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...